кратковременен

Речник на българския език

кратковрѐменен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кратковрѐменна, кратковрѐменно, мн. кратковрѐменни, прил. Който трае кратко време. Кратковременен престой.

Грешни изписвания (15)

  • кратковременин
  • кратковреминен
  • кратковреминин
  • краткувременен
  • краткувременин
  • краткувреминен
  • краткувреминин
  • крътковременен
  • крътковременин
  • крътковреминен
  • крътковреминин
  • кръткувременен
  • кръткувременин
  • кръткувреминен
  • кръткувреминин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. крат-ков-ре-ме-нен
непълен член крат-ков-ре-мен-ния
пълен член крат-ков-ре-мен-ни-ят
ж. р. крат-ков-ре-мен-на
членувано крат-ков-ре-мен-на-та
ср. р. крат-ков-ре-мен-но
членувано крат-ков-ре-мен-но-то
мн. ч. крат-ков-ре-мен-ни
членувано крат-ков-ре-мен-ни-те