краткосрочен

Речник на българския език

краткосро̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

краткосро̀чна, краткосро̀чно, мн. краткосро̀чни, прил. Който се осъществява в кратък срок или е предоставен за кратък срок. Краткосрочна командировка. Краткосрочни курсове. Краткосрочен заем.

Грешни изписвания (7)

  • краткосрочин
  • краткусрочен
  • краткусрочин
  • кръткосрочен
  • кръткосрочин
  • кръткусрочен
  • кръткусрочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. крат-кос-ро-чен
непълен член крат-кос-роч-ния
пълен член крат-кос-роч-ни-ят
ж. р. крат-кос-роч-на
членувано крат-кос-роч-на-та
ср. р. крат-кос-роч-но
членувано крат-кос-роч-но-то
мн. ч. крат-кос-роч-ни
членувано крат-кос-роч-ни-те