ненадеен

Речник на българския език

ненадѐен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

ненадѐйна, ненадѐйно, мн. ненадѐйни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. Ненадейна среща.
същ. ненадѐйност, ненадейността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • ненадеин
  • ненъдеен
  • ненъдеин
  • нинадеен
  • нинадеин
  • нинъдеен
  • нинъдеин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-на-де-ен
непълен член не-на-дей-ния
пълен член не-на-дей-ни-ят
ж. р. не-на-дей-на
членувано не-на-дей-на-та
ср. р. не-на-дей-но
членувано не-на-дей-но-то
мн. ч. не-на-дей-ни
членувано не-на-дей-ни-те