незабавен

Речник на българския език

незаба̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

незаба̀вна, незаба̀вно, мн. незаба̀вни, прил. Който става без бавене; бърз, скорошен. Незабавен отговор. Незабавна намеса.

Грешни изписвания (7)

  • незабавин
  • незъбавен
  • незъбавин
  • низабавен
  • низабавин
  • низъбавен
  • низъбавин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-за-ба-вен
непълен член не-за-бав-ния
пълен член не-за-бав-ни-ят
ж. р. не-за-бав-на
членувано не-за-бав-на-та
ср. р. не-за-бав-но
членувано не-за-бав-но-то
мн. ч. не-за-бав-ни
членувано не-за-бав-ни-те