моментален

Речник на българския език

момента̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

момента̀лна, момента̀лно, мн. момента̀лни, прил. Много бърз, мигновен. Моментална снимка.

Грешни изписвания (7)

  • моменталин
  • моминтален
  • моминталин
  • мументален
  • мументалин
  • муминтален
  • муминталин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-мен-та-лен
непълен член мо-мен-тал-ния
пълен член мо-мен-тал-ни-ят
ж. р. мо-мен-тал-на
членувано мо-мен-тал-на-та
ср. р. мо-мен-тал-но
членувано мо-мен-тал-но-то
мн. ч. мо-мен-тал-ни
членувано мо-мен-тал-ни-те