настоятелно

Речник на българския език

1. настоя̀телно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • настоятелну
  • настоятилно
  • настоятилну
  • настуятелно
  • настуятелну
  • настуятилно
  • настуятилну
  • нъстоятелно
  • нъстоятелну
  • нъстоятилно
  • нъстоятилну
  • нъстуятелно
  • нъстуятелну
  • нъстуятилно
  • нъстуятилну

2. настоятелно — ср. р.

настоятелно е производна форма на настоятелен (ср. р.).