неумолѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
неумолѝма, неумолѝмо, мн. неумолѝми, прил.
1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек.
2. Твърд, неизменен. Неумолима съдба.
същ. неумолѝмост, неумолимостта̀, ж.
1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек.
2. Твърд, неизменен. Неумолима съдба.
същ. неумолѝмост, неумолимостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- неомолим
- неомулим
- неумулим
- ниомолим
- ниомулим
- ниумолим
- ниумулим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-у-мо-лим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-у-мо-ли-мия | ||
| пълен член | не-у-мо-ли-ми-ят | ||
| ж. р. | не-у-мо-ли-ма | ||
| членувано | не-у-мо-ли-ма-та | ||
| ср. р. | не-у-мо-ли-мо | ||
| членувано | не-у-мо-ли-мо-то | ||
| мн. ч. | не-у-мо-ли-ми | ||
| членувано | не-у-мо-ли-ми-те | ||