чепат

Речник на българския език

чепа̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

чепа̀та, чепа̀то, мн. чепа̀ти, прил.
1. По който има чепове; чворест.
2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга.
3. Прен. Разг. За човек, характер на човек труден, раздразнителен, неспокоен. Чепат характер. Чепата жена.

Грешни изписвания (1)

  • чипат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. че-пат
непълен член че-па-тия
пълен член че-па-ти-ят
ж. р. че-па-та
членувано че-па-та-та
ср. р. че-па-то
членувано че-па-то-то
мн. ч. че-па-ти
членувано че-па-ти-те