стабѝлен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
стабѝлна, стабѝлно, мн. стабѝлни, прил.
1. Устойчив, издръжлив, сигурен. Стабилна мебел. Стабилна подготовка.
2. Прен. За човек – на когото може да се разчита; сериозен.
нареч. стабѝлно.
същ. стабѝлност, стабилността̀, ж.
1. Устойчив, издръжлив, сигурен. Стабилна мебел. Стабилна подготовка.
2. Прен. За човек – на когото може да се разчита; сериозен.
нареч. стабѝлно.
същ. стабѝлност, стабилността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- стабилин
- стъбилен
- стъбилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ста-би-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ста-бил-ния | ||
| пълен член | ста-бил-ни-ят | ||
| ж. р. | ста-бил-на | ||
| членувано | ста-бил-на-та | ||
| ср. р. | ста-бил-но | ||
| членувано | ста-бил-но-то | ||
| мн. ч. | ста-бил-ни | ||
| членувано | ста-бил-ни-те | ||