набит

Речник на българския език

1. набѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

набѝта, набѝто, мн. набѝти, прил.
1. Когото са набили.
2. Здрав, як. Набит мъж.
3. Гъст, плътен. Набито платно.
4. Натъпкан, утъпкан. Набит чувал.
същ. набѝтост, набитостта̀, ж.
Набито око (имам). — Способност бързо да се забелязва поради опитност.

Грешни изписвания (1)

  • нъбит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-бит
непълен член на-би-тия
пълен член на-би-ти-ят
ж. р. на-би-та
членувано на-би-та-та
ср. р. на-би-то
членувано на-би-то-то
мн. ч. на-би-ти
членувано на-би-ти-те

2. набит — мин. страд. прич. м. р.

набит е производна форма на набия (мин. страд. прич. м. р.).