дебел

дебѐла, дебѐло, мн. дебѐли, прил.
1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер.
2. Чиито размери надвишават средните. С дебели букви. Дебели вежди.
3. Който е наслоен в голямо количество. Дебел пласт грим. Падна дебел сняг.
4. Който има тлъстини повече от нормалното. Дебела жена.
5. Който има определена дебелина. Стената е дебела 15 сантиметра.
6. Прен. За думи, изрази и др. — обиден, неприличен, груб. Дебела шега. Дебела лъжа.
• Дебела глава. 1. — Упорит, непреклонен човек.
2. Човек, който трудно възприема и разбира.
• Дебела сянка. — Място за почивка — лесна и добре платена работа без отговорности.
• Дебели ми са очите. — Много съм нахален, нямам чувство за срам.
• Дебелия край. — Строги мерки или отношение.
• С дебела кожа. — Нахален, безочлив, безсрамен.
• Дебел глас. — Плътен, нисък глас.
• Работата става дебела. — Ситуацията е затруднена, конфликтна; критично положение.