1.
бой
—
съществително име, мъжки род
(тип 28)
Значение
бо̀ят, бо̀я, мн. боевѐ, (два) бо̀я, м.
1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве.
• Ям бой. — Разг. Бият ме.
• Налитам на бой. — Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой. • Смилам/смеля или спуквам/спукам или съдирам/съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание.
бо̀ят, бо̀я, мн. бо̀еве, (два) бо̀я, м. Разг. Ръст, телесна височина на човек или животно. Висок на бой.
1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве.
• Ям бой. — Разг. Бият ме.
• Налитам на бой. — Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой. • Смилам/смеля или спуквам/спукам или съдирам/съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание.
бо̀ят, бо̀я, мн. бо̀еве, (два) бо̀я, м. Разг. Ръст, телесна височина на човек или животно. Висок на бой.
Синоними
2. бой — повелително наклонение, ед. ч.
бой е производна форма на боя (повелително наклонение, ед. ч.).