паяк

Речник на българския език

па̀як съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. па̀яци, (два) па̀яка м.
1. Членестоного дребно животно, което се храни с насекоми, улавяни с изплетената от него мрежа.
2. Разг. Превозно средство, приспособено за извозване на неправилно паркирани автомобили.
3. Разг. Приспособление, което подпомага прохождането на бебетата.
прил. па̀яков, па̀якова, па̀яково, мн. па̀якови (в 1 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • паък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-як
непълен член па-я-ка
пълен член па-я-кът
мн.ч. па-я-ци
членувано па-я-ци-те
бройна форма па-я-ка
звателна форма