побой

Речник на българския език

1. побо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

побо̀ят, побо̀я, мн. побо̀и, (два) побо̀я, м. Бой (в 1 знач.) с голяма сила над някого. Оживя след голям побой.

Грешни изписвания (1)

  • пубой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бой
непълен член по-боя
пълен член по-бо-ят
мн.ч. по-бои
членувано по-бо-и-те
бройна форма по-боя
звателна форма

2. побо̀й съществително име, мъжки род (тип 36) редактиране

Значение

побо̀ят, побо̀я, мн. побо̀и, (два) побо̀я, м. Бой (в 1 знач.) с голяма сила над някого. Оживя след голям побой.

Грешни изписвания (1)

  • пубой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бой
непълен член по-боя
пълен член по-бо-ят
мн.ч. по-бо-и-ща
членувано по-бо-и-ща-та
бройна форма по-боя
звателна форма

3. побой — повелително наклонение, ед. ч.

побой е производна форма на побоя се (повелително наклонение, ед. ч.).