лобут

Речник на българския език

лобу̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Диал. Бой като наказание.

Грешни изписвания (1)

  • лубут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-бут
непълен член ло-бу-та
пълен член ло-бу-тът
мн.ч. ло-бу-ти
членувано ло-бу-ти-те
бройна форма ло-бу-та
звателна форма —

Връзки