скандал

Речник на българския език

сканда̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. скандали, (два) скандала, м.
1. Шумна и неприлична караница; кавга. Правя постоянно скандали и никаква полза.
2. Предизвикателна постъпка, която е в противоречие с обществения морал и възмущава голяма част от хората; безобразие, позор, безчестие. Всяко негово движение е свързано със скандал.прил. скандален, скандална, скандално, мн. скандални. Скандална постъпка.

Грешни изписвания (1)

  • скъндал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скан-дал
непълен член скан-да-ла
пълен член скан-да-лът
мн.ч. скан-да-ли
членувано скан-да-ли-те
бройна форма скан-да-ла
звателна форма