натъпкан

Речник на българския език

1. натъ̀пкан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • натъпкън
  • нътъпкан
  • нътъпкън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-тъп-кан
непълен член на-тъп-ка-ния
пълен член на-тъп-ка-ни-ят
ж. р. на-тъп-ка-на
членувано на-тъп-ка-на-та
ср. р. на-тъп-ка-но
членувано на-тъп-ка-но-то
мн. ч. на-тъп-ка-ни
членувано на-тъп-ка-ни-те

2. натъпкан — мин. страд. прич. м. р.

натъпкан е производна форма на натъпча (мин. страд. прич. м. р.).