държелив

Речник на българския език

държелѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

държелѝва, държелѝво, мн. държелѝви, прил. Разг. Който издържа много; издръжлив. Той е държелив на пиене. Държелив старец.
същ. държелѝвост, държеливостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • даржелив
  • даржилив
  • държилив
  • даржелиф
  • даржилиф
  • държелиф
  • държилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дър-же-лив
непълен член дър-же-ли-вия
пълен член дър-же-ли-ви-ят
ж. р. дър-же-ли-ва
членувано дър-же-ли-ва-та
ср. р. дър-же-ли-во
членувано дър-же-ли-во-то
мн. ч. дър-же-ли-ви
членувано дър-же-ли-ви-те

Връзки