земен

Речник на българския език

1. зѐмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

зѐмна, зѐмно, мн. зѐмни, прил.
1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита.
2. Който се отнася до сушата. Земни пътища.
3. Който е от пръст. Земен насип.
4. Който се намира или става над или под повърхността на земята. Земни пластове.
5. Който се отнася до живота на земята, не до задгробния живот. Земни радости.
6. Който е реален, обикновен. Земни мисли. Земен човек.
Земен газ. — Природен газ, който се използва като гориво.
Земен рай. — Място, което се отличава с необикновена красота.
Земна гимнастика. — Гимнастика на земя, не върху уреди.

Грешни изписвания (1)

  • земин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зе-мен
непълен член зем-ния
пълен член зем-ни-ят
ж. р. зем-на
членувано зем-на-та
ср. р. зем-но
членувано зем-но-то
мн. ч. зем-ни
членувано зем-ни-те

2. Зѐмен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Земин