опустял

Речник на българския език

1. опустял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опустял е производна форма на опустея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опустял — мин. деят. св. прич. м. р.

опустял е производна форма на опустея (мин. деят. св. прич. м. р.).