единствено

Речник на българския език

1. едѝнствено — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • единствену
  • единствино
  • единствину
  • идинствено
  • идинствену
  • идинствино
  • идинствину

2. единствено — ср. р.

единствено е производна форма на единствен (ср. р.).

Връзки