зашеметяващ

Речник на българския език

1. зашеметя̀ващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • зашеметявъщ
  • зашемитяващ
  • зашемитявъщ
  • зашиметяващ
  • зашиметявъщ
  • зашимитяващ
  • зашимитявъщ
  • зъшеметяващ
  • зъшеметявъщ
  • зъшемитяващ
  • зъшемитявъщ
  • зъшиметяващ
  • зъшиметявъщ
  • зъшимитяващ
  • зъшимитявъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ше-ме-тя-ващ
непълен член за-ше-ме-тя-ва-щия
пълен член за-ше-ме-тя-ва-щи-ят
ж. р. за-ше-ме-тя-ва-ща
членувано за-ше-ме-тя-ва-ща-та
ср. р. за-ше-ме-тя-ва-що
членувано за-ше-ме-тя-ва-що-то
мн. ч. за-ше-ме-тя-ва-щи
членувано за-ше-ме-тя-ва-щи-те

2. зашеметяващ — сег. деят. прич. м. р.

зашеметяващ е производна форма на зашеметявам (сег. деят. прич. м. р.).