фаланга

Речник на българския език

фала̀нга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Община от 1600-1800 души в утопическата система на Ш. Фурие.

Грешни изписвания (3)

  • фалангъ
  • фъланга
  • фълангъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-лан-га
членувано фа-лан-га-та
мн.ч. фа-лан-ги
членувано фа-лан-ги-те
звателна форма