керван

Речник на българския език

керва̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. керва̀ни, (два) керва̀на, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Разбойници обирали стоката на керваните.

Грешни изписвания (1)

  • кирван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кер-ван
непълен член кер-ва-на
пълен член кер-ва-нът
мн.ч. кер-ва-ни
членувано кер-ва-ни-те
бройна форма кер-ва-на
звателна форма