конвой

Речник на българския език

конво̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

конво̀ят, конво̀я, мн. конво̀и, м. Въоръжено лице или група, които придружават затворници, пленници или охраняват транспорт. Конвой придружаваше затворниците при пътуването.
Под конвой. 1. — При въоръжена охрана. Откарвам под конвой.
2. Прен. Ирон. Насила направляван и придружаван. Жена ми ме заведе под конвой да си купя костюм.
прил. конво̀ен, конво̀йна, конво̀йно, мн. конво̀йни.

Грешни изписвания (1)

  • кунвой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-вой
непълен член кон-воя
пълен член кон-во-ят
мн.ч. кон-вои
членувано кон-во-и-те
бройна форма кон-воя
звателна форма