свита

Речник на българския език

1. свѝта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. свити, ж.
1. Лица, които придружават важна особа. Кралска свита.
2. Прен. Пренебр. Лица, които се намират постоянно около някого. Новият директор уволни всички от свитата на предходния.

Грешни изписвания (1)

  • свитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сви-та
членувано сви-та-та
мн.ч. сви-ти
членувано сви-ти-те
звателна форма

2. свита — ж. р.

свита е производна форма на свит (ж. р.).

3. свита — мин. страд. прич. ж. р.

свита е производна форма на свия (мин. страд. прич. ж. р.).