замък

Речник на българския език

за̀мък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. за̀мъци, (два) за̀мъка, м.
1. През Средновековието — дворец и крепост на феодал.
2. Прен. Голяма и здрава къща.
Строя въздушни замъци. — Мечтая за нещо невъзможно.

Грешни изписвания (1)

  • замак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-мък
непълен член за-мъ-ка
пълен член за-мъ-кът
мн.ч. за-мъ-ци
членувано за-мъ-ци-те
бройна форма за-мъ-ка
звателна форма