форт

Речник на българския език

форт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фо̀ртът, фо̀рта, мн. фо̀ртове, (два) фо̀рта, м. Укрепление, крепост.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. форт
непълен член фор-та
пълен член фор-тът
мн.ч. фор-то-ве
членувано фор-то-ве-те
бройна форма фор-та
звателна форма —

Връзки