часови

Речник на българския език

1. часовѝ — прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

часовѝят, часовѝя, мн. часовѝ, м. Военнослужещ, който стои на пост; часовой.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • часуви
  • чъсови
  • чъсуви

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ча-со-ви
непълен член ча-со-вия
пълен член ча-со-ви-ят
ж. р. ча-со-ва
членувано ча-со-ва-та
ср. р. ча-со-во
членувано ча-со-во-то
мн. ч. ча-со-ви
членувано ча-со-ви-те

2. часови — мн. ч.

часови е производна форма на часов (мн. ч.).

Връзки