страж

Речник на българския език

страж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

стра̀жът, стра̀жа, мн. стра̀жи, м. Истор. Човек,който е на пост, за да охранява.
• На страж. — На пост.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • страш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. страж
непълен член стра-жа
пълен член стра-жът
мн.ч. стра-жи
членувано стра-жи-те
бройна форма стра-жа
звателна форма —

Връзки