нагорнище

Речник на българския език

наго̀рнище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. наго̀рнища, ср. Стръмно място, склон, по който се отива нагоре; нанагорнище.

Грешни изписвания (15)

  • нагорнеште
  • нагорнешти
  • нагорнеще
  • нагорнещи
  • нагорниште
  • нагорништи
  • нагорнищи
  • нъгорнеште
  • нъгорнешти
  • нъгорнеще
  • нъгорнещи
  • нъгорниште
  • нъгорништи
  • нъгорнище
  • нъгорнищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-гор-ни-ще
членувано на-гор-ни-ще-то
мн.ч. на-гор-ни-ща
членувано на-гор-ни-ща-та