пътека

Речник на българския език

пътѐка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пътеки, ж.
1. Малък тесен път за ходене пеша (обикн. в планината).
2. Дълга и тясна текстилна постилка.

Грешни изписвания (3)

  • патека
  • патекъ
  • пътекъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-те-ка
членувано пъ-те-ка-та
мн.ч. пъ-те-ки
членувано пъ-те-ки-те
звателна форма