авеню

Речник на българския език

авеню̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. авеню̀та, ср. Широка улица с дървета или големи сгради от двете страни; булевард (в някои страни — Франция, САЩ и др.).

Грешни изписвания (3)

  • авиню
  • ъвеню
  • ъвиню

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аве-ню
членувано аве-ню-то
мн.ч. аве-ню-та
членувано аве-ню-та-та