урвата

Речник на българския език

1. У̀рвата географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Урватъ
  • Урвъта
  • Урвътъ

2. урвата — ед. ч. членувано

урвата е производна форма на урва (ед. ч. членувано).