плоскост

Речник на българския език

пло̀скост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

плоскостта̀, мн. пло̀скости, ж.
1. Спец. В математиката — равнина.
2. Плоска, равна част от повърхност. Наклонена плоскост.
3. Прен. Основа, върху която се извършва някакво действие; сфера на разглеждане на нещо.
4. Плоска дъска, получена при пресоване на дървесни части и покриването им с фолио. Масата е направена от плоскости.
Вървя по наклонена плоскост. — Морално и нравствено пропадам.
Слагам на една плоскост. — Не правя разлика между различни неща; изравнявам.

Грешни изписвания (3)

  • плоскуст
  • плоскос
  • плоскус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плос-кост
членувано плос-кост-та
мн.ч. плос-кос-ти
членувано плос-кос-ти-те
звателна форма