повърхност

Речник на българския език

повъ̀рхност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

повърхността̀, мн. повъ̀рхности, ж.
1. Външна или горна част на предмет.
2. Прен. Видима страна на събития, явления.

Грешни изписвания (7)

  • повърхнуст
  • пувърхност
  • пувърхнуст
  • повърхнос
  • повърхнус
  • пувърхнос
  • пувърхнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вър-х-ност
членувано по-вър-х-ност-та
мн.ч. по-вър-х-нос-ти
членувано по-вър-х-нос-ти-те
звателна форма