повърхнина

Речник на българския език

повърхнина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. повърхнинѝ, ж.
1. Само ед. Повърхност (в 1 знач.).
2. Площ на георграфски обект.

Грешни изписвания (15)

  • повархнена
  • повархненъ
  • повархнина
  • повархнинъ
  • повърхнена
  • повърхненъ
  • повърхнинъ
  • пувархнена
  • пувархненъ
  • пувархнина
  • пувархнинъ
  • пувърхнена
  • пувърхненъ
  • пувърхнина
  • пувърхнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вър-х-ни-на
членувано по-вър-х-ни-на-та
мн.ч. по-вър-х-ни-ни
членувано по-вър-х-ни-ни-те
звателна форма