аберация

Речник на българския език

абера̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. 1. Отклонение от нормалния курс или модел.
2. Отклонение в развитието или растежа.

Грешни изписвания (23)

  • аберацеа
  • аберацеъ
  • аберацея
  • аберациа
  • аберациъ
  • абирацеа
  • абирацеъ
  • абирацея
  • абирациа
  • абирациъ
  • абирация
  • ъберацеа
  • ъберацеъ
  • ъберацея
  • ъберациа
  • ъберациъ
  • ъберация
  • ъбирацеа
  • ъбирацеъ
  • ъбирацея
  • ъбирациа
  • ъбирациъ
  • ъбирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. абе-ра-ция
членувано абе-ра-ци-я-та
мн.ч. абе-ра-ции
членувано абе-ра-ци-и-те
звателна форма