нарушение

Речник на българския език

нарушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. нарушѐния, ср. Постъпка или проява на неспазване на установен ред, правило, закон. Нарушение на правилата за улично движение.

Грешни изписвания (3)

  • нарошение
  • нърошение
  • нърушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ру-ше-ние
членувано на-ру-ше-ни-е-то
мн.ч. на-ру-ше-ния
членувано на-ру-ше-ни-я-та