отстъпничество

Речник на българския език

отстъ̀пничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отстъпнечество
  • отстъпнечеству
  • отстъпнечиство
  • отстъпнечиству
  • отстъпничеству
  • отстъпничиство
  • отстъпничиству
  • утстъпнечество
  • утстъпнечеству
  • утстъпнечиство
  • утстъпнечиству
  • утстъпничество
  • утстъпничеству
  • утстъпничиство
  • утстъпничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-тъп-ни-чес-т-во
членувано от-с-тъп-ни-чес-т-во-то
мн.ч. от-с-тъп-ни-чес-т-ва
членувано от-с-тъп-ни-чес-т-ва-та