маневра

Речник на българския език

манѐвра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. манѐври, ж.
1. Неголямо придвижване на превозно средство, за да се заеме определено положение.
2. Само мн. Тактически учения на войскови части в условия, близки до военните.
3. Прен. Ловко, хитро, добре обмислено действие, лавиране.
прил. манѐврен, манѐврена, манѐврено, мн. манѐврени. Маневрен локомотив.

Грешни изписвания (3)

  • маневръ
  • мъневра
  • мъневръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-нев-ра
членувано ма-нев-ра-та
мн.ч. ма-нев-ри
членувано ма-нев-ри-те
звателна форма