маневрен

Речник на българския език

манѐврен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

манѐврена, манѐврено, мн. манѐврени, прил.
1. Който е предназначен за маневра. Маневрен локомотив.
2. Който може да променя посоката на движението си на малко разстояние. Маневрен автомобил.

Грешни изписвания (3)

  • маневрин
  • мъневрен
  • мъневрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-нев-рен
непълен член ма-нев-ре-ния
пълен член ма-нев-ре-ни-ят
ж. р. ма-нев-ре-на
членувано ма-нев-ре-на-та
ср. р. ма-нев-ре-но
членувано ма-нев-ре-но-то
мн. ч. ма-нев-ре-ни
членувано ма-нев-ре-ни-те