порок

Речник на българския език

поро̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. поро̀ци, (два) поро̀ка, м. Отрицателно качество на човек; недостатък. Пушенето е опасен порок.
Порок на сърцето. — Вид болест на сърцето.

Грешни изписвания (1)

  • пурок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-рок
непълен член по-ро-ка
пълен член по-ро-кът
мн.ч. по-ро-ци
членувано по-ро-ци-те
бройна форма по-ро-ка
звателна форма