развала

Речник на българския език

разва̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Разг. Разваляне.
2. Прен. Нравствено падение. Всеобща развала.

Грешни изписвания (3)

  • развалъ
  • ръзвала
  • ръзвалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ва-ла
членувано раз-ва-ла-та
мн.ч. раз-ва-ли
членувано раз-ва-ли-те
звателна форма