зараза

Речник на българския език

зара̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Причинител на болест, която се предава от един организъм на друг.
2. Процесът на предаване на болест от един на друг, заразяване.
3. Прен. Увлечение, което се разпространява бързо; мода. Рокмузиката е голяма зараза за младежите.
4. Разг. Увлечение, навик, от което не мога да се откажа, което ме дразни и гложде. Тия цигари са голяма зараза за тебе.

Грешни изписвания (3)

  • заразъ
  • зъраза
  • зъразъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ра-за
членувано за-ра-за-та
мн.ч. за-ра-зи
членувано за-ра-зи-те
звателна форма