микроб

Речник на българския език

микро̀б съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. микро̀би, (два) микро̀ба, м. Невидим с просто око организъм от животински или растителен произход, който предизвиква болестни състояния. Гнилостни микроби. Болестотворни микроби.

Грешни изписвания (2)

  • мекроп
  • микроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мик-роб
непълен член мик-ро-ба
пълен член мик-ро-бът
мн.ч. мик-ро-би
членувано мик-ро-би-те
бройна форма мик-ро-ба
звателна форма