бацил

Речник на българския език

бацѝл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бацѝли, м. Пръчковидна болестотворна бактерия.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бъцил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-цил
непълен член ба-ци-ла
пълен член ба-ци-лът
мн.ч. ба-ци-ли
членувано ба-ци-ли-те
бройна форма ба-ци-ла
звателна форма —

Връзки