краста

Речник на българския език

кра̀ста съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Заразно кожно заболяване по човека и животните, причинено от кърлеж, паразитиращ в роговия слой на кожата, което е придружено със силен сърбеж.
2. Прен. Разг. Пренебр. Лош навик, увлечение, от което е трудно да се откажеш. Пушенето е голяма краста. Играта на карти е голяма краста.
прил. кра̀став, кра̀става, краста̀во, мн. кра̀стави.
Чеша се като крастав.Разг. Чеша се силно.
Начесвам крастата си.Разг. Удовлетворявам навика си.
Крастава жаба. — Род сухоземни жаби с издутини и отровна слуз по тялото.

Грешни изписвания (1)

  • крастъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крас-та
членувано крас-та-та
мн.ч. крас-ти
членувано крас-ти-те
звателна форма