топлина

Речник на българския език

топлина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата.
2. Нагрятост, висока температура, излъчвана от телата. Слънцето излъчва топлина и светлина. Стаята се изпълва с топлина от печката.
3. Прен. Приятно душевно чувство, душевна радост. Душата ми се изпълва с топлина. Очите ѝ излъчват топлина.

Грешни изписвания (7)

  • топлена
  • топленъ
  • топлинъ
  • туплена
  • тупленъ
  • туплина
  • туплинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ли-на
членувано топ-ли-на-та
мн.ч. топ-ли-ни
членувано топ-ли-ни-те
звателна форма