жарава

Речник на българския език

жара̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Множество разгорени въглени без пламък.

Грешни изписвания (3)

  • жаравъ
  • жърава
  • жъравъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жа-ра-ва
членувано жа-ра-ва-та
мн.ч. жа-ра-ви
членувано жа-ра-ви-те
звателна форма